Какво е йога

КАКВО Е ЙОГА ?

 

 

Йога е древна наука, чието начало се губи далеч в тъмни­ната на вековете. В това отношение интерес представлява следната легенда: в една пещера, край която се разбивали вълните на Индийския океан, богът на Йога Шива учел своя­та очарователна съпруга богинята Парвати на Хата Видиа — науката за тайнствените техники на Хата Йога, включваща асаните — магическите пози, чията практика била запазена единствено за индийските богове (така както нектарът бил само за безсмъртните от Олимп). Веднъж една риба. омаяна от вълшебния мелодичен глас на бога, наблюдавала тези странни упражнения. Извършвайки ги, тя претърпяла корен­на промяна — превърнала се в човешко същество! Това е бил първият Йог с името Матсиендра, което на санскрит означава "риба прави човек". Матсиендра изучавал в голяма тайна тези техники, които се предавали през вековете от учи­тел (гуру) на ученик (кбела). Така легендата твърди, че Йога, преподавана от Шива на неговата съпруга, била разпростра­нена по света чрез една риба. превърнала се в човек. Това се отнася най-вече за Хата Йога — Йога на тялото, на физичес­кото и умственото здраве.
Хилядолетните традиции на индийската философия, които водят началото си от ХУ-Х век ар. н. е. и които са се запази­ли до днес, са възниквали върху основата на най-древните човешки цивилизации. През Ведическия период (от XV до VI век пр. н. е.) се появяват четирите свещени книги на индийс­ките Риши (мъдреци), наречени Веди — Ригведа, Атхарваведа, Самаведа и Яджурведа. Коментарите на Ведите се наричат Упанишади. Те раздвижват философската мисъл в Индия, създавайки школи, признаващи (ортодоксални) и непризнаващи (неортодоксални) авторитета на Ведите. Към ортодоксалните (като философска система) се отнася Йога наред с Миманса, Санкхия, Ниая, Вайшешика и Веданта.
За основоположник на системата Йога се смята древният индийски мъдрец Патанджали, живял през У1-1 век пр. н. е. Разбира се, Патанджали само обособява Йога в самостоя-
телна система върху основата на съществуващия вече опит на отделни йоги. В своите 185 афоризма, наречени "Йога Сутра", той излага философията и практиката на класическа­та Йога. Както всички индийски автори, Патанджали не да­ва лична философска система, а само събира устните данни, стигнали до него през вековете, и коментира за своите съвре­менници една философия, напълно узряла преди него. Фило­софското интерпретиране на йогийската практика в "Йога Сутра" е съобразено с авторитета на Ведите, като термино­логията е изцяло взета от тях. Това е именно причината Йо­га да бъде причислена към една от шестте ортодоксални системи, въпреки че в своята дълбока същност се различава от тях по практическата си насоченост. Ето защо вътрешният смисъл на тази философия, която е плод на практиката, мо­же да се схване само чрез практика.
Не е лесно да се уточни началото на Йога, но историците, като се базират върху съвременни археологически проучва­ния, посочват поне шест хиляди години от появата й. За Йо­га се споменава в древните индийски текстове и някои предполагат, че е пренесена от Северозападна Индия през II хил. пр. н. е. от преселващи се индоевропейски племена. Ед­на по-съвременна хипотеза придава твърде голямо значение на културата на преарийското население на Индия. Тя смята Йога за негово творение. Преди около двадесет години в пе­щерата Адаура в Сицилия археолози откриха интересни фрески, изобразяващи йогийски пози (Лотос, Сидхасана и др.) от преди 25 000 години. Наскоро английски учени пуб­ликуваха резултатите от своите изследвания, в които се по­сочва, че Йога датира отпреди около 500 000 години! Далеч още преди да знаем за тези резултати, като се основавахме на исторически сведения и най-много на личен опит, натру­пан през дълъг период на сериозна Йога-практика и подкре­пен с научни изследвания, заедно с група наши и чужди последователи построихме следната хипотеза: Йога е про­дукт на твърде висока в развитието си архаична земна ... или извънземна цивилизация.
Обстоятелството, че по различни съображения древните мъдреци от Хималаите, владеещи практиката на Йога, пре­давали скъпоценното ковчеже на знанията от учител на уче­ник и избягвали нейното популяризиране, довело до внасяне на известен мистицизъм в древното учение. Вина за лошото разбиране и тълкуване на Йога имат и някои нейни недобро­съвестни (предимно европейски) интерпретатори и автори на йогийска литература. Ако авторът е поддръжник на факиризма, окултизма или индуизма, той би създал погрешни, изкривени представи за Йога сред обществото, а това пре­дизвиква понякога острата критика на официалната наука. Учените разобличават окултизма и другите негови прояви, но на дело критиките са насочени към Йога. И все пак това не е най-лошото. Когато Йога се вземе от различните теосо­фи и окултисти в нейния опошлен и деформиран до неузнаваемост вид и се приложи практически, получава се телесна деградация (при факиризма) или психически упадък (при окултизма). Ето защо е нужно всеки последовател добре да различава Йога от псевдойога и своевременно да отстранява нейните вредни прояви в своята практика.
Напоследък у нас, както и в другите освободени от тота­литаризма източни страни, се чувствува подчертан духовен вакуум. Дискредитирани лъжейогийски течения в Западна Европа и Америка се ориентираха бързо към този "вакуум". Наскоро в София развиха активна дейност комерчески йога-групи, като тази на последователите на т. нар. "трансцеден­тална медитация" на Махариши Махеш (известен не само в Америка крупен йога-монополист и измамник), на Сахажа йога на Шри Матажи и др. Водени единствено от стремеж за печелене на пари и на сфери на влияние в нови страни, тези групи заблуждават некомпетентните и най-вече жадните за духовност млади хора, обещавайки им лесен успех в Йога, в придобиването на т. нар. сидхи — способности за ясновидство, телепатия, четене на мисли и пр. Това има опасни пос­ледствия, особено за онези младежи, които търсят на всяка цена самоизява. Не липсват и български псевдойогийски гру­пи и дружества, които, водени от търговски съображения, без да познават същността на Йога, оказват пагубно влияние върху неукрепналото съзнание на начинаещите.
Ето защо последователят трябва да различава Йога от всеки неин вид мимикрия и своевременно да отстранява вредните й прояви в своята практика. Критерий за истинска Йога трябва да бъде единствено практиката. Тези, които оби­чат да говорят повече и да философствуват, намесвайки раз­лични теософски течения, без да практикуват асани, пранаяма,  крия,  не могат да се  нарекат  последователи  на Йога. Други, които проявяват при изпълнението на физичес­ките пози акробатизъм, атлетизъм, ефектност, без да спазват нравствените норми на йогийския морален кодекс, също ня­мат нищо общо със системата Йога.
Но какво е всъщност Йога? Какво съдържание разкрива това понятие, което все още някои забулват в непроницаема­та мъгла на тайнствеността? Думата "Йога" има санскритски произход и е с няколко значения, Така например на санскрит "юи" означава съединение, свързване, сливане. Във Ведите този израз се използува, за да се означи действието, при кое­то "се насочваме" към определена цел или предмет — Бог, природно явление, лично желание и др. Когато към мислите, насочени към определения предмет (цел) се прибавят и наше­то волево усилие и концентриран "ум", необходими за осъ­ществяване на желанията ни относно целта, това действие се изразява с друга санскритска дума "жуг". В духа на древно-индийската интерпретация тези две значения — умствена концентрация и волево усилие, взаимно се проникват и са в действителност необходимите условия за връзките ни с дейс­твителността, И така в обобщен вид Йога се тълкува като метод за хармонично свързване, сливане, общуване на чове­ка (микрокосмоса) с природата (макрокосмоса), но на едно качествено по-високо ниво. Смята се също, че Йога произли­за вероятно от корена на английската дума "йоук". която оз­начава съединение, като с това се потвърждава горната дефиниция. Същото определение на Йога се открива и в из­вестната индийска поема от II век лр. н. е. "Бхагавад Гита". Това е дълбокият основен смисъл на науката Йога и на ней­ната практика.
Съществуващото разделение на Йога на отделни видове е формално. Има една система с 8 степени:
1.    Яма — себеовладяване или правила за обществено пове­
дение (между отделните личности).
2.    Нияма — ограничение или кодекс на личното поведение
(вътрешноличностна самодисциплина).
3.    Асана — телесни положения или пози, упражнения.
4.    Пранаяма — контрол върху дишането или ритъма на
дишането.
5.    Пратиахара  —  оттегляне на сетивата или "откъсване"
(относителна независимост на ума от сетивата).
6.    Дхарана — концентрация на мисълта.
7.    Дхиана — медитация (размишление или вникване в същ­
ността на обекта на концентрация).
8.    Самадхи — самореализиране или просветление (състоя­
ние на пълно вникване в същността на този обект).
Тези осем степени се групират в следните видове:
Нравствена самодисциплина — Яма и Нияма.
Телесна самодисциплина — Асана, Пранаяма и Пратиахара.
Умствена самодисциплина — Дхарана, Дхиана и Самадхи.
Различните степени често се определят като видове Йога. Например степента Пратиахара се определя като Маптра Йога — Йога на формулите ("мантра" значи словесна фор­мула), степента Дхарана — като Хата (Хатха) Йога, поне­же процесът на концентрация се съпровожда с непрекъснатост на дишането, при което почти се премахва паузата между вдишването (ха) и издишването (тха). На сте­пента Дхиана отговаря Лая Йога, докато "царят" на Йога, наречена Раджа Йога — Йога на "умствено-психическия" контрол, съответствува на степента Самадхи. В зависимост от съотношението между мисловната дейност и емоциите Йога се разделя на Бхакти Йога — Йога на космическата любов, Жнана Йога — Йога на знанието, Карма Йога — Йо­га на действието (дейните натури се окачествяват като карма йоги). Така чрез Мантра, Хата, Лая, Раджа се изразяват от­делните степени, а чрез Бхакти, Жнана, Карма — психичес­кият оттенък (характерът) на упражняващия се.
Тези осем степени или етапи, наречени осморен път в Йо­га, съставят класическата Йога. Това е онази оригинална Йо­га, която намираме обяснена в "Йога Сутра" на Патанджали. Разгледана в своя класически аспект, Йога поз­волява да се стигне до висши състояния и да се пробудят си­ли със свръхестествени способности чрез упражнения, водещи до аскетизъм и екстаз (свръхсъзнателност). Върхов­ната цел на Йога е сливането на човека с природата (Космо­са), която се постига чрез последователни етани на очистване на тялото, на оттегляне на сетивата, на освобождаване от страстите, на душевно спокойствие. За индийските йоги за­пазването на здравето, защитата от болестите и продължава­нето на живота не са крайната цел, а само подготовка, средство за постигане на върховната цел. Според тях тази подготовка се състои в освобождаване на духа от материал­ните влияния, които го потискат и заразяват, и едва тогава е възможно цялостно, всестранно и хармонично усъвършенст­вуване на личността. Наистина в едно болно тяло е по-труд­но да се развие съзнанието и да се създаде духовно състояние на по-високо ниво. Според Йога е необходимо да познаваме силите, които действуват върху и в нашето тяло, за да се научим да ги управляваме и използуваме с цел тяло­то да не бъде повече пречка за постигане на висши цели. Погледнато реално, класическата Йога е труднориложима за цивилизованите хора, с изключение на силни и волеви личности, отдали се изцяло на тази наука. Тези, които же­лаят да постигнат крепко физическо здраве, душевно спо­койствие и да разширят своите психически възможности, могат да се възползуват от благоприятните ефекти на т. нар. физическа Йога — Хата Йога. Практикувайки обаче този вид Йога, не трябва да се подценяват важните елементи на "ос-морния път" на класическата Йога. За да имаме успех в Хата Йога, наред с упражняването на Асана, Пранаяма и Крия (йогийската хигиена) е необходимо да се спазва моралният ко­декс на йогите, без което всяка практика е невъзможна или най-малкото безполезна.
Понятието Йога е най-добре дефинирано от директора на йогийския Научноизследователски институт в Бомбай Шри Йогендра: "Йога означава начин на живот, който прави въз­можно постигането на пълноценно физическо, духовно и мо­рално здраве. Рационалният характер на Йога е в противоречие с религиозните обреди и догми. Системата Йога всъщност няма нищо общо с религията и с различните вярвания. Техниката на Йога е строго научна. Нейното при­лагане води до желаните резултати без необходимостта да се вярва в свръхестествени сили. Йога не се ограничава нито от каста, нито от религия, нито от вяра, нито от раса, нацио­нална принадлежност, възраст или пол. Грешат онези, които смятат, че практикуването на Йога се свързва с вярата в Бо­га."
А ето какво пише известният 117-годишен Дхирендра Брахмачари, директор на Научноизследователския институт "Вишваятан Йогашрам" в Делхи: "Йога означава дисципли­на на ума и тялото. Тя не е предназначена за един тесен кръг. Практикуването не включва в себе си да стане човек отшелник в самотата на планините. Тя е за обикновения чо­век, живеещ нормален живот, каквато и да е неговата професия, класа, религия, националност или възраст. Няма нищо мистериозно в Йога. Тя не е никаква поредица от религиоз­ни вярвания или Практики. Нейната цел е да развива чрез постепенни стадии такива качества на ума, че да може да се схване реалността и да се придобие самопознание чрез здра­вословно функциониране на ума и сетивата. Това може да се постигне чрез различни степени, известни в Йога като осморен път."

Автор: В. Евтимов - "Йога" - 1992 с/о Jusautor, Sofia

Допълнителна информация